Трите български национални парка са разположени на територията на 24 общини с над 600 000 души население или близо 7,5% от населението на страната. Една от целите на обявяването им е да допринасят за благосъстоянието на населените места и общности около тях, както и за това на страната.

Местен подход

Дирекциите на парковете и офисите на парковите участъци се намират в селища около националните паркове. В тях са заети местни специалисти, които познават добре планините и хората от съответния район. Това прави работата на дирекциите по-резултатна и осигурява работни места за местни хора.

Националните паркове наемат предимно местни изпълнители за производството на стоки и услуги. Така средствата, отделяни от правителството за парковете, се вливат в местната икономика.

Недървесни природни ресурси (билки, гъби, диви плодове)

Поминъкът на хората, които живеят около парковете, от векове зависи от природата. Почти във всеки български дом се използват природни продукти, събрани от планините. При разработване на плановете за управление на националните паркове “Рила” и “Централен Балкан” бяха използвани данни от социално-икономически изследвания на населението, за да се планират управленските дейности в съответствие с традициите и нуждите на местните общности. Резултатите от изследванията показаха, че и днес всеки втори жител на общините в близост до парковете събира горски плодове, билки, гъби, охлюви.

България е най-големият износител на билки в Европа и сред първите в света. На територията на “Пирин”, “Рила” и “Централен Балкан” се срещат 170 вида или 3/4 от използваните в практиката лечебни растения. Тук се срещат и 18 вида ядливи гъби с отлични вкусови качества, както и по-голямата част от находищата на диви плодове като боровинки, малини, къпини и други у нас. Националните паркове осигуряват най-добър режим на защита на техните местообитания. Законът за защитените територии позволява достъпа до недървесните природни ресурси в националните паркове и заедно със Закона за лечебните растения регламентира начина на ползване.

Между съществуващите практики на ползване на природните ресурси и режимите на управление на парковете няма сериозни противоречия. Дирекциите на националните паркове провеждат съвременна политика за разумно стопанисване и ползване, която позволява на местните хора да събират за собствени нужди и да продават на изкупвачи. Изчисленията показват, че средствата от добива на диви плодове, билки и гъби от територията на националните паркове са 4 –5 пъти повече от средствата, които правителството влага в поддръжката на националните паркове. При подготовката на продуктите за пазара и износа се получава принадена стойност към продукта и още приходи за националната икономика.

Съвместно управление на недървесните природни ресурси

Изследванията на общественото мнение показаха, че 80% от хората са убедени в необходимостта от мерки за съхраняването на природните ресурси. Дирекциите на парковете работят в партньорство със събирачите, местните власти и бизнеса, за да поддържат баланса между опазването и използването. Този подход се нарича съвместно управление и има за цел споделяне на ползите и отговорностите за опазването и управлението на природните ресурси.

През събираческия сезон на 2002 г. дирекциите на националните паркове “Рила” и “Централен Балкан”, заедно с местните си партньори и с подкрепата на Проекта за опазване на биологичното разнообразие и икономически растеж на Американската агенция за международно развитие, реализираха пилотен модел за съвместно управление на черните боровинки, който цели:

• Разработването на по-ефективни режими за опазване на природни ресурси;
• Създаване на възможности за повишаване на пазарната стойност на ресурсите, събирани от и около парковете.

Отговорен туризъм и екотуризъм

Дирекциите на парковете работят и с местните власти и туристически предприемачи от селищата около националните паркове за разработване на маршрути и инфраструктура в подкрепа на туристическите дейности във и извън парковете. Разработват се информационни материали за популяризиране на туризъм с висока отговорност към опазването на дивата природа.

Природните забележителности, съхранени в парковете, привличат български и чуждестранни туристи и в малките населени места около тях. Местните хора предлагат традиционна храна и гостоприемство, демонстрират различни занаяти, представят местен фолклор и така благодарение на близостта си до националните паркове си осигуряват поминък. Като извличат полза от дивата природа, те стават нейни най-ревностни пазители и вредното въздействие върху природните ресурси се ограничава.

Дирекциите на националните паркове създават условия за споделяне на икономическите ползи и задължения с местните общности, като работят заедно за привличане на повече туристи в парковете и районите около тях.

Развитието на екотуризма подпомага местния поминък, като разкрива работни места и подпомага бизнеса и генерирането на приходи. Той е реален инструмент за икономически растеж на местно равнище. Близостта до парковете осигурява на местните хора конкурентно предимство, което може да бъде използвано и предложено на пазара.

Парковете са част от богато културно наследство

Културата и традициите на общностите около националните паркове са неразривно свързани с природата и планините. Празниците, народните песни и приказки, имената на децата - всичко е почерпено от природата или е свързано с нея. От незапомнени времена Пирин, Рила и Балкана са обезсмъртявани в народни песни, легенди и рисунки. Няма български поет, писател, художник или композитор, който да не се е вдъхновявал от великолепните им картини и цветове.

Българските национални паркове съхраняват и културни паметници от различни епохи с национално и световно значение.

Научни изследвания и екологичен мониторинг в националните паркове

Националните паркове разкриват големи възможности за провеждане на научни изследвания. Те са осъществени предимно от специалисти на БАН - Институт за гората, Институт по ботаника, Институт по зоология, Централна лаборатория по обща екология, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Софийския университет, Лесотехническия университет – София и др.

Инвентаризациите на горите се провеждат от Агролеспроект. Данни за хидрологията се събират от Националния съвет по водите.

Националните паркове и образователната система

Дирекциите на националните паркове имат задачата да информират и привличат обществена подкрепа за опазването на дивата природа. Пример за такава дейност е сътрудничеството между дирекциите на “Рила” и “Централен Балкан” с Департамента за информация и усъвършенстване на учителите към СУ “Св. Климент Охридски”. В резултат от това сътрудничество е реализирана програма за природозащитно образование, свързано с двата национални парка. Дирекциите работят в тясно и ефективно партньорство с научен екип от методисти, с местни учители, неправителствени организации, културни институции, местни власти за реализирането на природонаучна и природозащитна програма в училищата около парковете. Създадените в рамките на тези програми модели и механизми за природозащитното образование се прилагат както в районите на двата парка и в останалите защитени територии, така и в цялата страна.